Съжителствам
с твоята сянка,
останала скрита
сред тънките гънки
на синята нощ
и сънно - ефирна
със сребърна длан
събаря стените
скалите сурови
самотните спирки
на мъката страстна..
събаря устоите
на сладките спомени
на старите случки -
поръсва със сол
сълзящите язви
останали скрити
за слепите
чужди очи
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар