До Музата

Понякога стихът ми е недялан
и грубовато-грапав май стои,
но ако няма в него малко пламък –
по дяволите нека да върви!

Не мога да изписвам само трели;
шербет един – стихът ми да тече,
а думите във него – най-умрели -
сплъстени, като мърляво кече!

Тепърва ще напиша много рими.
Надявам се – изпълнени с живот!
О, Музо! Вдъхновение дари ми,
да не изглеждам просто идиот!