Черупка от опушен кехлибар...
и вътре, вместо мъничка муха си ти...
косите ти със цвят на жълт янтар
блестят и сякаш хиляди звезди,
проблясващи на небосклона стар
с лъчите си ме връзват до зори,
а аз със хищността на стар корсар
отвличам те във моите мечти -
черупка от опушен кехлибар,
пленителка на сънища и дни...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар