Изписах те
със есенни пастели
на златните, червените
листа
и капнах
момини сълзици -
бели
в средата....
та настъпващият сняг
да се не спре
сконфузено
във края
а да се слее с тях
и после
до безкрая
във ярка белота
да те обгърне
и в бяло
да обагри
твоя грях....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
bqloto e cveta na smarta ne samo na chistotata . smarta prechistva greha
Да, така е, но също заличава и спомените и преживяното...
Публикуване на коментар