Глупакът

Ебаси тъпото парче съм!
Защо ми трябваше да я обичам?!
Години вече съм навъсен
и срещу вятъра все тичам...

Във женските очи съм силен
и май за всички съм опора,
но нощем, в мрачните пустини
на спомена – горчи отрова...

Обидно ми е да ме мислят
за бик, или жребец разгонен
и подвизите ми да бистрят
над топлия си бюст разголен!

Ебаси мъката ме дави!
Дали не я обичам още, още?
По-мъртъв съм и от удавник –
насън крещя и мразя всички нощи!