Проклятие

Луната спи притулена във наметало снежно,
а старите дървета пак сенките си дирят..
Погалени от вятъра тук-там отронват нежно
сълзица-две капчуците и серенади свирят...

Ръцете ми премръзнали към тебе се протягат
и тъкмо да те хвана, неземна ти изчезваш...
Но не излизат воплите, гърдите ми се стягат
и името ми във нощта със устни ти извезваш....

Дар

Ела със мене волно да летиш въз Бога!
Най-ярките звезди в нозете ти положил бих!
И други дар освен сърцето си не мога
да ти даря... сърцето си и този кратък стих...

Само за теб

Объркано се лутам в лабиринт от мисли недовършени...
бълнувам ли, или те виждам тук до мене в мрака...
измамно е – прегръщам бляновете си прекършени..
човешка суета! Там някой друг сега те чака,
а ти до мен лежиш в прегръдките ми смръщени,
макар да чуваш с ужас див часовникът да трака...

Търпиш онази пустота във гърлото заседнала...
единствено надеждата за малко щастие
Болезнено и страстно вярата пристегнала
успява съзаклятно, тихо, в съучастие
безумната ти мъка кротко в мене легнала
единствена сега за мен да е причастие...

Да избереш обич

Ела за час поне... Леглото ми те чака,
тъй както аз те чаках цели четири дни...
За нас гори все още камината във мрака
и има пухкав сняг във твоите коси...

За час поне ела. На тялото ти жадно
с целувки и със страст да се отдам докрай...
Да слеем две снаги и да се любим гладно,
додето се заситим и тъй да е безкрай...

Дори за час да дойдеш, за мене ще е вечност...
Когато после тръгнеш, задълго ще заспя,
докато пак се върнеш... и тъй до безконечност...
живота ще редувам с прегръдки на смъртта...

Мигът преди...

От устните ти сочни кървавочервени,
преди със дъх да ги опаря като с пламък,
ще отпия. И сякаш извор леденостуден
охлажда душата ми – горещ пустинен камък,
отколе зажъднял за вятър бял и леден...
За теб....

До следващия влак

Къде си? В очакването тръпнещо се вглеждах
и вслушвах се с тревога в гласа си вътрешен,
дали не те пропуснах... И сто пъти оглеждах
перона празен. И само вестник сутрешен

и неизчетен се носеше от вятъра. Уви!
Днес тук те няма и с него някъде си пак,
макар и мен в душата си да носиш.. Не би...
И утре пак съм тук да чакам следващ влак...

В очакване на целувка

Събуди ли се? Аз ли те целунах?
О мила, не! За миг така ти се е сторило....
До тебе бях и просто побленувах,
преди очите си със смях да се отворила...

Не си ли спомняш снощи как попадна тук?
Шампанското се лееше май твърде щедро...
Е да, на партито дойде със някой друг,
а после тръгна с мен, усмихвайки се ведро...

Въобще не бързам... Просто тука остани...
Леглото ми за тебе правено е сякаш...
До теб ще се събуждам още много дни,
насън, докато моята целувка чакаш!