Кръвта ми ядно блъска в слепоочията
и нервите ми като струни са опънати.
Отдавна отвратих се от безочието,
а пък мечтите ми навеки са препънати
В забързания ритъм на сърцето ми,
средв воплите на вяра черна ядно скъсана
със стръв изпивам спомени неразпилени
от обичта, що вероломно бе прекъсната....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар