Едва успях да те дочакам, пролет
сред сиво зъзнене и сред мъгли опърпани
да си отиде вятърът проклет
и минзухарите сред буци лед,
с отдаденост на древния обет
да блеснат в светлината на деня окъпани....
Прекрасно е да те дочакам, пролет!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар