Кажи ми, искаш ли да помълчим?
Прегърнати един до друг
сърцата си да слушаме,
как трепетно се гонят...
едно към друго как вървят,
ала не могат да се стигнат.
И няма ден и няма нощ
и мрак прелива в светлина....
Прегърнати да помълчим..
Един до друг със длани топли,
като слепци лицата си да търсим...
и устните да търсим с теб....
Дъха и трепетните пориви да търсим....
и да крещиме тихо, недочуто сякаш,
дордето се смилим едни над друг
и в утрото проблясващо прегърнати,
пред обичта да помълчим...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар