На Дафи
Обсипана в звезди от мек янтар,
нощта във пурпурна наметка
прегръща те, като любовник стар,
а ти поглъщаш тази гледка
с очи премрежени от мека сласт
и с лумнали в гърдите пламъци
преследваш своя принц със страст
из дивни, непознати замъци....
А сутрин, миг преди да съмне,
подобно сянка той се скрива..
очаквай го – ще се завърне
и пак ще бъдеш ти щастлива......
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар