В очите ти, като във езера планински
потапях се и все не исках да изплувам....
Не спирах да се чувствам млад и истински,
сред светли пръски непрестанно да лудувам...
В бездънното зелено на твоите очи
след залеза дори останах запленен....
Зелените очи, наместо лунните лъчи
нощта огряха, докато настъпи ден.....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар