Навън снегът безропотно вали,
а във душата ми стихии огнени бушуват....
Във мраз изнизаха се тъжни дни
и в нощите ми непрестанно демони бесуват...
Навън снегът престана да вали,
но във душата ми се преспите безчет редуват....
Аз няма да ти кажа как боли
от стъпките и думите ти, дето се не чуват...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар