Тихо

Шшшт... тихичко
недей сега да шепнеш
ненужно е
тъмата пее...
как неприлично
ти коси отмяташ
вълшебно е
духът лудее...

Поспри се
устните ти меки
по моите
сега беснеят
разтърсваш ме
със ласки леки
телата ни
дорде се слеят...

Потръпваш
мокрите ти длани
лицето ми
във мрака ваят
обгръщаш
със нозе – лиани
снагата ми
и идва краят....

Ти

Очите ти - сапфирено небе...
прекрасна, бяла лебедова шия...
защо ли чувствам се така добре,
когато устните ти топли пия...

Самота

Отвън дъждът студен
стъклата топли гали
и тъжният ми ден
изяждат тъмни хали...

очи със взор студен
луната са изяли...

а пламъчето в мен
кандилце нощно пали
за спомена стаен...

не вярвам аз.. едва ли
сред сластни вакханалии
души осиротяли
в една да поберем...

и хиляди кинжали
забиват се във мен...

в очите болка пари..
дъждът стъклата гали...
нощта се сменя с ден...

Недей

Недей..
не ми е нужно
да те галя..
дъхът ти само
стига ми
да чувствам
как лекичко
по бузата ми
пари
по топлото ми рамо
плъзга се
и спира
до сърцето ми
притихнал...

Недей...
не искам думи
да ме мамят...
едничък спомен
стига ми
да свети
в мрака
син
и осветен
от обичта ми
жаравата
на две сърца
да пали...

недей,
недей се връща,
обич клета....

Среща

Във сянката на жълтите липи
години те очаквам да се срещнем.
Часовници без цифри и стрелки
секундите отчитат безпогрешно,
а някъде сред другите си ти –
живееш си щастливо, безметежно
и само пожълтелите липи
сега скърбят за мене безутешно...

Привличане

Копринените ти клепачи
привличат ме неустоимо
и аз целувам ги във здрача,
а чувството необяснимо
пред мен стои, като задача,
като задача нерешима...
привличат ме неудържимо
копринените ти клепачи...
аз любя те неутолимо,
а негде ти за мене плачеш...

Сянката

Съжителствам
с твоята сянка,
останала скрита
сред тънките гънки
на синята нощ
и сънно - ефирна
със сребърна длан
събаря стените
скалите сурови
самотните спирки
на мъката страстна..
събаря устоите
на сладките спомени
на старите случки -
поръсва със сол
сълзящите язви
останали скрити
за слепите
чужди очи