Самота

Отвън дъждът студен
стъклата топли гали
и тъжният ми ден
изяждат тъмни хали...

очи със взор студен
луната са изяли...

а пламъчето в мен
кандилце нощно пали
за спомена стаен...

не вярвам аз.. едва ли
сред сластни вакханалии
души осиротяли
в една да поберем...

и хиляди кинжали
забиват се във мен...

в очите болка пари..
дъждът стъклата гали...
нощта се сменя с ден...