*****

Защо не й разкажеш ти приятелко?
Навярно най-добре ще да го сториш,
че много време изхаби, мечтателко
сърцето ми към тебе да отвориш...

Нали ще й разкажеш, колко вечери
до теб заспивайки, за нея страдах
и как преглъщах залъците спечени,
на обичта, погубена и млада...

Вземи й разкажи за мойте сълзи,
които ти избърсваше, когато плачех
и моля те, приятелко, побързай,
разкрий й колко тя за мене значи...

Беседката

Беседката,
в която с теб се любихме
прегърна розовият храст
разбиращо-гальовно...
Сама е тя,
подобно изоставен кораб
във бала бурен на нощта.
И търси пристан,
тъй както тебе търся
в калейдоскопа пъстър
на спомените си...
Тя плаче
със сълзици от смола
по бузите от абанос
потекли плахо...
И в края на нощта,
сред мирис на жасмин
и раждащи се слънчеви лъчи
ни чака
влюбено притихнала,
беседката....
в която с теб се любихме
последно....

Кажи ми

Кажи ми, моля те, че ме обичаш.
А, ако трябва и за миг ме излъжи...
Не знаеш, как болезнено ми липсваш
и нищо не е вече, както бе преди...

Душата ми – прекъсната молитва,
към тебе с ненаситна жадност се стреми
и спира се при всеки странник да попита
къде си, изплаквайки, за теб, че я боли...


Кажи ми, моля те, че ме обичаш.
дори да не е вярно, моля те, кажи!
И излъжи ме, че във мен се вричаш,
макар да е лъжа, по-малко ще боли...

Пълнолуние

Сред ясната нощ луната е бременна,
налята с очакване - дошло й е времето,
Макар да е бременна често и временно,
набързо по пътя изхвърля си бремето...

Защо ли се крие сред тази загадъчност
и кой заплоди я в безсрамие нощно?
Нали се кълнеше да бъде порядъчна,
а гледа ме днес прекалено порочно....

Сега ще роди, а после засрамено
снагата си кръгла на сърп ще превърне.
За седмица - две ще се скрие безпаметна
и пак наедряла при мен ще се върне.....

Когато те сънувам

Не искам да заспивам, защото все се връщаш
и знаеш ли, ужасно е, когато те сънувам....
И не за друго. Просто нещата са си същите -
говорим и прегръщам те, а после те целувам...

Не искам да заспивам, защото щом се съмне
разбирам, че те няма и много ми е тежко...
В гърдите имам камък, сърцето ще се пръсне...
Измъчвам се и страдам, боли ме нечовешки....

Но ето, пак заспивам. Зефирът ли повява?.
Изгрява в миг луната, започвам да бленувам...
А мъката изчезва и болка не остава
и знаеш ли, прекрасно е, когато те сънувам....

Ангел

Не бях аз добър за другите,
но казваше ти, че съм ангел.
При все, че безкрай ме хулиха,
със радост превърнах се в паднал

и долу, в калта под нозете ти
очаквах поне да ме видиш....
Не би! Ти потъпка крилете ми
и каза ми, че ще си идеш....

Днес

Днес ми е ден за почивка
за размисъл и нищоправство.
Аз имам тази привичка
със себе си да самоуправствам...

Днес ми е ден за пресяване
на чуждото безразличие,
или пък ден за посяване
на съвсем ново различие...

Днес, във деня на немарата
старите корени късам...
Плахо възвръщам си вярата
и после бързо възкръсвам!