Недей..
не ми е нужно
да те галя..
дъхът ти само
стига ми
да чувствам
как лекичко
по бузата ми
пари
по топлото ми рамо
плъзга се
и спира
до сърцето ми
притихнал...
Недей...
не искам думи
да ме мамят...
едничък спомен
стига ми
да свети
в мрака
син
и осветен
от обичта ми
жаравата
на две сърца
да пали...
недей,
недей се връща,
обич клета....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Страхотно е.......
Няма нужда от коментар!!
Поздрави, Зулу
Благодаря :) Кафето ще е двойно ;)
Прекрасно е:)Поздравления.
Жана
Мерси, Жанче!
Публикуване на коментар