Във сянката на жълтите липи
години те очаквам да се срещнем.
Часовници без цифри и стрелки
секундите отчитат безпогрешно,
а някъде сред другите си ти –
живееш си щастливо, безметежно
и само пожълтелите липи
сега скърбят за мене безутешно...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Здравей! Радвам се, че те открих! Много хубаво стихотворение, малко есенно и много тъжно...
Godini e dalag period ot vreme za ochakvane na neshto. 'vav sqnkata'
Izlez ot sqnkata! Da stoish i da chakash e sashtoto koeto pravi i onova koeto chakash. vse nqkoi trqbva da izleze na slance
Здрасти, Офелия :)
И аз се радвам, че пак ме намери :)
Моите стихове рядко са весели...
Анонимен, стихът не е толкова ретроспективен, колкото метафоричен :)
Чудесен стих, Марине!!!
Поздрави, Зулу ;))
благодаря, Жаклинче :)
Публикуване на коментар