В дъжда

Започна да вали..
и капките студени
размазват твоя грим,
подобно на разплакан клоун
с дълбоки и безизразни очи
и пак вали, вали, вали...

не спира да вали...
ти зъзнеш изтерзана
сред улицата пуста
като поникнало в асфалта цвете
притиснато от хорско безразличие
и пак вали, вали, вали...

в душата ми вали...
не мога да се скрия
защото твойта стряха
във този час от други е заета
и други огънят на твоята камина грее
ах, как боли, боли, боли...