Виж, колко кърваво-зловеща е Луната
и острите й ръбове, подобно на кинжали
престранни йероглифи дълбаят ми в душата,
подреждайки невиждани и тайнствени скрижали...
До мене си застанала и гониш тишината...
Ръцете ти божествени, като крилата бели
на лебед грациозен ми галят сетивата
и ласкаво подреждат мечтите оцелели...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар