Волни коне

Свободно запрепускали коне
сред пръски изумрудени се носят.
Загърбили умора, страхове
от вятъра вечерна обич просят.

Чий нежен глас копнежно ги зове
на вечерта в разлистените клони?
С копита изковават стихове
и вятъра не спират те да гонят -
свободно запрепускали коне,
надмогнали обиди, страхове
превръщат се във живи богове
и живи въглени – сълзи по обич ронят.