Дали ще ни е страх отново да се срещнем
пред чашите с кафе изстинало
и да се питаме доколко ли е грешно,
клейменото от всички наше минало?
Дали очите си изпълнени със болка
ще вдигнем за да се познаем,
или със мълчалива, тайна недомлъвка
чрез прошка обичта си ще покаем?
Дали ръцете си отново ще сплетеме
и устните ни жадно ще се търсят,
крадейки мигове безценно лудо време?
И обичта ни пак ли ще е съща?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар