Изживяване

Една млада жена
два чаршафа, легло
тиха нощ
нищо повече...

свещ,очи, светлина
побеснели тела
остър дъх
като нож....

гола нова луна
устни мокри
плахи пръсти
призрачни сенки...
светъл рай....
край...

Тик так

Тик - так...
дочуваш ли?
с търлъчките
на мъничко дете
по шарената и
безкрайна черга
на живота
секундите отлитат...
а ние някак си смирено
в мълчание
сред тишината
очите си затулваме,
ушите си запушваме
за времето отлитащо...

Заслепен

Тя казала ти е, че те обича,
но казала ли ти е, колко дълго още?
Докато думичките кротко срича
за друг планувала е свойте нощи,

а ти със радост на дете си вярвал
и с трепет чакал си да се завърне в мрака...
Тя дар ти е донесла – изневяра,
но ти все още с порив чист я чакаш...

Признание

Какви сме непораснали момчета
и как по детски силно вярваме...
как още плачем, щом на хиляди парчета
мечтите си сами разрязваме....

Как с вятърните мелници се борим,
размахвайки хартиените мечове
и с колко жар и хъс все още спорим
за детските си тайни неизречени!

Как страстно се притискаме в любимите
и с блесналите си очи ги пием,
и как по детски и неустоимо
във техните души, сълзите крием...

И как във скута им понякога се сгушваме -
разкаяни, признали греховете си,
а те с усмивка майчинска ни слушат,
притиснали ръцете ни в ръцете си...

Ласка

Около мен във синьо всичко е обагрено
и меките вълни на прилив неусетен
със нежни трели мамят ме коварно
навътре към застинало безветрие...

Обсипаната в перли звездна мантия
полека черните си краища отвива
и грабвайки ме жадно в ласка необятна,
изгаряща от жарка страст със мен се слива...

Жените

Жените, в чиито легла се търкалях
дори и не помня -
след бели чаршафи съвсем се окалях
и своята хищна и мъжка природа
със ярост преследвах...
превръщах я в кълн на любов, във зародиш...

Отдавах се чисто, докрай и без сметка,
а удари чувствах -
от всяка прекрасна и нежна кокетка,
след жестове мили и нежни стенания
в сърцето усещах
на присмеха тътена, а сетне – страдания...

Жените, в чиито сърца се поспирах
сега са край мене -
чрез тях се възраждах, повторно умирах;
чрез своята вълча и мъжка природа
обичах ги диво...
обичах ги повече, даже от бога...

Среднощно видение

Виж, колко кърваво-зловеща е Луната
и острите й ръбове, подобно на кинжали
престранни йероглифи дълбаят ми в душата,
подреждайки невиждани и тайнствени скрижали...

До мене си застанала и гониш тишината...
Ръцете ти божествени, като крилата бели
на лебед грациозен ми галят сетивата
и ласкаво подреждат мечтите оцелели...