Сутрешно

Защото те обичам,
цветята ще накарам през декември да разцъфнат
и слънцето в най-мрачна нощ света за теб да озари..
В роса окъпана зеленината на разсъмване,
подобно булчински воал ще те обгърне.
Аз кротко ще поставя във нозете ти света,
усмивката ти ще е моята отплата,
защото те обичам, мила....

За вечно закъснелите приятели
отново ще налея чаша вино,
за да простиме старите предателства,
задръстили живота ни преминал.

Кръговрат

Върху земята с детски пръст рисувах,
а стих по пясъка написахме с нозете си.
И колкото умело да рискувах,
със слабост старческа във коленете си
отново към земята отпътувах,
където да премислям дълго дните си.

Капчица

Капчица
от топъл шоколад
по рамото ти бавно,
като слънчев спомен
към гръдта ти
мраморна се спуска
и цял настръхвам,
все едно през мен
вълна в скала ударена
разпръсна
хиляди искрящи пръски
от екстаз
и цялото ми същество
се сви и въплъти се
във капчица
от топъл шоколад
за да се слее
с теб....

Не плачи

Хей, мъничко момиче
непораснало,
все още ли морето
искаш ти да уловиш
със нежните си длани
и трепетно да чакаш
своя Малък принц,
загледан в розата химерна
към тебе взор да вдигне?
Или ще отречеш
дъжда
и полета на гълъб
към слънцето запътен?
Нощта
свенливо скрила своя лик
във облак тежък, призрачен
и своята душа, нима
ще отречеш?
Недей да плачеш..
Сълзите събери
в обков кристално нежен
и с него всяка тежка нощ
очите си покривай
за да се възродиш
в любов....

Преди края

Сметаната по ягодите захаросани
на кръв върху снега прилича...
Дали и чувствата си леко поизносени
със дрехата си ти събличаш...

Ядно

Кръвта ми ядно блъска в слепоочията
и нервите ми като струни са опънати.
Отдавна отвратих се от безочието,
а пък мечтите ми навеки са препънати

В забързания ритъм на сърцето ми,
средв воплите на вяра черна ядно скъсана
със стръв изпивам спомени неразпилени
от обичта, що вероломно бе прекъсната....