Последо пътуване

Тези, дето се влюбваха в мен
в други пак ще се влюбени.
Аз си тръгвам спокоен, студен,
сред цветя, унижен и сломен
и с надежди погубени.

Мечта

В съня ми все по-често се явяваш
и всеки следващ път си още по-красива...
Усмихваш се и страстно се протягаш,
а аз целувам те и дълго с теб се сливам....

Замълчи

Замълчи... Нека чуем тишината в тази нощ...
За раздяла ли е време, или изведнъж,
някой просто ни прокле със поглед зъл и лош
замълчи... и отдай се за последно...иде дъжд...

Не плачи.... Сълзите ти в лед столетен се превръщат
и цветята във градината ни ще погинат...
Птиците на юг със писък жален се завръщат
не плачи...ще бъдем с теб и векове да минат....

Пролетен сняг

Навън снегът безропотно вали,
а във душата ми стихии огнени бушуват....
Във мраз изнизаха се тъжни дни
и в нощите ми непрестанно демони бесуват...

Навън снегът престана да вали,
но във душата ми се преспите безчет редуват....
Аз няма да ти кажа как боли
от стъпките и думите ти, дето се не чуват...

*****

Кажи, защо си толкова красива!
Или така е в моите очи?
Видях те днес – не беше ти щастлива,
ала денят ми блесна във лъчи....

Усмивката изчезнала е негде,
осанката не е като преди
и нищо, че погледнахме се бегло,
сърцето ми отново се разби...

За мене си оставаш най-красива!
Безкрайно те обичам, разбери!
Омраза върху мен недей излива,
а някой ден ти просто се върни....

Надежда за усмивка

Не се усмихвам вече дълго време
и устните ми даже избледняха...
Усмивката сега за мен е бреме,
а радостите просто изгоряха....
Но някой смело пътя ще поеме -
ще бъда Хектор, ти пък Андромаха.
Със тебе ще посеем ново семе
и ще си съградиме нова стряха!

Изричай моето име

Обичай ме, или до смърт мрази ме,
но моля те, недей да бъдеш безразлична,
че страшно е, когато мойто име
за теб остава думичка една безлична!

Ако не виждам те, очи не искам!
И слънцето тогава ще е краска черна!
А тялото ти, ако не притискам
сам аз ръцете си отрязал бих ! Неверна

ли биде и тази клетва твоя,
що толкоз кътах във сърцето си стаена?
А може би подобно на прибоя
вълна от срам отнася гордост уморена?

Обичай ме, или до смърт мъчи ме!
Готов съм всяка тежка мъка да изтрая,
но моля те, изричай мойто име,
че да посрещна със усмивка сетна края...