Съзерцание

Не мога да ти се наситя да те гледам
в съня отпуснала на моята ръка глава.
Клепачите ти млечно бели да целувам
и галя меката ти свилена коса.

Заслушан в дишането твое равномерно
аз сдържам своя дъх с боязън да не те събудя,
и да не би сънят ти лековерно,
неволно, без да искам, да прокудя!

Не мога да ти се наситя да те имам,
защото жадно, чак до болка аз те любя!
И цяла вечност на ръката ми любима
заспивай сладко в аромат от люляк.

Желание

Как искам да заровя аз лицето си
В ухаещата ти на ябълкови цветове коса
И да притисна устните ти в устните си,
Целувайки полепналата от нощта роса.

Да слея тоновете на сърцето си със твоите,
Редейки волни химни във лудешки бяг,
За да преплуваме един до друг въртопите,
Достигайки заветния ни сетен бряг.

И как отново искам във обятия
На нежните като крила ръце,
С изострени до болка възприятия
С любов да сгрея твоето сърце.

Дъждовна песен

Дъждът гальовно ми нашепва песен,
приспивайки ме с капките си тежки,
за златните листа на тъжна есен,
понесени във буйни въртележки.

Как двама по килимите пастелени
от пурпурно – златисти мокри листи
вървим спокойни, пръсти здраво вплели,
един за друг щастливи егоисти...

Завинаги

Аз никога не ще предам за миг един дори
най-светлата и чиста наша обич!
И нищо, че от крясъкът на първите петли
до късна доба мъката затяга своя обръч!

Дори на огнен кръст да ме разпънат
и с огнено желязо очите ми да избодат,
аз клетвата ни обща няма да низвергна,
защото зная, че не ще ни разделят!

Защо

Защо?! – попита вятърът.
Защо?! - изплака славеят.
Защо?! – посърна слънцето.
Защо не е до теб?! -
изграка тъжно враната.

Защото я откраднаха... -
отвърнах.

Сънувай ме

Сънуваш ли ме още моя обич?
На рамото ми ти глава облегнала
И кротко галена от лунен лъч...

За мене ли обич моя пак мечтаеш?
Как в капки топъл летен дъжд
От моята целувка ти политваш...

За мен ли сънената ти усмивка грее?
Сънуваш ли преплетените ни тела
Потръпващи в безкрая как се реят....

Или сънуваш, как в тъга безспир се луташ?
Как в тишина зловеща и във черен мрак
Самотна и покрусена без мен се скиташ...

Обичам те! Сънувай ме любима!

Сянката ми бяла

Не виждаш ли във мрака сянката ми призрачна и бяла,
полегнала на старата ожулена китара, край огъня захвърлена...
Жадуваща за ласките на песента и лунна бледа светлина, заляла
тъмното море с милиард звезди-светулчици навред разхвърлени?

Не виждаш ли пред изгрева как сянката ми сгушва се
в ухаещите нежно и затрогващо жасминови божествени селения
и как дъхът на моята молитва, като слънчев лъч промушва се,
изписвайки по нежната ти плът платна на моите изпепеляващи видения?

Не виждаш ли? Очите ти все още неразсънени, полека изгрева попиват
и търсят сянката ми призрачно притулена и бяла де се рее....
Блестящите по розите сълзи след тежка нощ поемат своя дълъг дневен път,
изтръпнали от страст, дано на обичта ти слънцето да ги огрее.....