Прераждане

Защо стоиш притихнала на прага
и тези сълзи откъде се взеха?
Недей да плачеш, виж, не се налага...
у мене нося твоята утеха...

Ах, Господи! Забравил бях очите
и тази мекота... там все пропадах.
Сега са по-красиви от сълзите -
покаяни и носещи награда....

Защо стоиш? Е, хайде бързо влизай...
аз толкоз чаках... не издържам вече..
секундите предателски се нижат,
а пясъкът в часовника изтече...

Ще те прегърна като за последно.
От теб ще пия, все едно си вино.
А после ще се преродя обредно
във тялото ти и ще си замина....