Сълзи, потъващи във нищо...
Безкрайна, призрачна минута,
проядена от време хищно
и песента от теб нечута
във тази нощ при мен се сгушват,
за да избягат от мъглите
и в сънищата се промушват,
захранвайки с живот мечтите.
Сълзи, превръщащи се в бисери,
в роса по нежни бели рози,
възнасят две сърца орисани
в пречистени с любов чертози!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар