Не бях аз добър за другите,
но казваше ти, че съм ангел.
При все, че безкрай ме хулиха,
със радост превърнах се в паднал
и долу, в калта под нозете ти
очаквах поне да ме видиш....
Не би! Ти потъпка крилете ми
и каза ми, че ще си идеш....
неделя, 17 февруари 2008 г.
петък, 15 февруари 2008 г.
Днес
Днес ми е ден за почивка
за размисъл и нищоправство.
Аз имам тази привичка
със себе си да самоуправствам...
Днес ми е ден за пресяване
на чуждото безразличие,
или пък ден за посяване
на съвсем ново различие...
Днес, във деня на немарата
старите корени късам...
Плахо възвръщам си вярата
и после бързо възкръсвам!
за размисъл и нищоправство.
Аз имам тази привичка
със себе си да самоуправствам...
Днес ми е ден за пресяване
на чуждото безразличие,
или пък ден за посяване
на съвсем ново различие...
Днес, във деня на немарата
старите корени късам...
Плахо възвръщам си вярата
и после бързо възкръсвам!
четвъртък, 14 февруари 2008 г.
На празника
С латексови сърца и много захар лепнеща,
със плюшени играчки и страшен кич в червено,
опитваме да скрием любовта си липсваща,
отпиваме шампанското и смееме се нервно...
със плюшени играчки и страшен кич в червено,
опитваме да скрием любовта си липсваща,
отпиваме шампанското и смееме се нервно...
вторник, 12 февруари 2008 г.
***
Не ме заменяй с някого любима.
Излишно със съдбата ти хитруваш,
че време за замяна все ще има,
докато себе си от мен ревнуваш...
Излишно със съдбата ти хитруваш,
че време за замяна все ще има,
докато себе си от мен ревнуваш...
неделя, 10 февруари 2008 г.
Ще мине
Недей се впряга... стана ми обидно
и малко мъчно, но ще се оправя...
И друг път беше тъй, ала премина.
Какво ли друго мога да направя...
Да, от лъжата заболя ме доста...
Повярвах ти съвсем по детски явно.
Била е истината твърде проста,
ала прободе като с нож, коварно...
Недей се впряга.. утре ще ми мине,
а болката ще бъде моя само...
И щом денят горчив във нощ премине
отново ще заспиш на мойто рамо...
и малко мъчно, но ще се оправя...
И друг път беше тъй, ала премина.
Какво ли друго мога да направя...
Да, от лъжата заболя ме доста...
Повярвах ти съвсем по детски явно.
Била е истината твърде проста,
ала прободе като с нож, коварно...
Недей се впряга.. утре ще ми мине,
а болката ще бъде моя само...
И щом денят горчив във нощ премине
отново ще заспиш на мойто рамо...
Срамно
Срамно било
обичан да бъда от теб,
а още по-срамно –
някой да знае...
за нас...
много срамно...
било...
А аз те обичам...
безсрамно
безкористно
истински
страстно
и нежно,
но теб те е
срам...
от кого ли.....
обичан да бъда от теб,
а още по-срамно –
някой да знае...
за нас...
много срамно...
било...
А аз те обичам...
безсрамно
безкористно
истински
страстно
и нежно,
но теб те е
срам...
от кого ли.....
събота, 9 февруари 2008 г.
Нашата приказка
Сгуши се в мен да ти разкажа приказката стара
и после кротичко, в тих унес очи да си притвориш...
На рамото ми ти глава отпускай във отмала,,
докато чудиш се, какво със обичта да сториш...
Без тебе в моя мъжки свят ще е безкрайно пусто
и няма и за миг дори усмивката ми да възкръсне...
Ще бъде приказка за лед и тежко болни чувства,
докато в някой сетен миг сърцето ми се пръсне....
Лицето си към мен вдигни и нежно целуни ме....
Не мога вече да разказвам, че дъх не ми остана...
Ти в моя празен мъжки свят със обич посрещни ме
и нека да се слеем с теб във нашата Нирвана....
и после кротичко, в тих унес очи да си притвориш...
На рамото ми ти глава отпускай във отмала,,
докато чудиш се, какво със обичта да сториш...
Без тебе в моя мъжки свят ще е безкрайно пусто
и няма и за миг дори усмивката ми да възкръсне...
Ще бъде приказка за лед и тежко болни чувства,
докато в някой сетен миг сърцето ми се пръсне....
Лицето си към мен вдигни и нежно целуни ме....
Не мога вече да разказвам, че дъх не ми остана...
Ти в моя празен мъжки свят със обич посрещни ме
и нека да се слеем с теб във нашата Нирвана....
Абонамент за:
Публикации (Atom)
.jpg)