Тихо

Шшшт... тихичко
недей сега да шепнеш
ненужно е
тъмата пее...
как неприлично
ти коси отмяташ
вълшебно е
духът лудее...

Поспри се
устните ти меки
по моите
сега беснеят
разтърсваш ме
със ласки леки
телата ни
дорде се слеят...

Потръпваш
мокрите ти длани
лицето ми
във мрака ваят
обгръщаш
със нозе – лиани
снагата ми
и идва краят....

Ти

Очите ти - сапфирено небе...
прекрасна, бяла лебедова шия...
защо ли чувствам се така добре,
когато устните ти топли пия...