събота, 26 юли 2008 г.

Изживяване

Една млада жена
два чаршафа, легло
тиха нощ
нищо повече...

свещ,очи, светлина
побеснели тела
остър дъх
като нож....

гола нова луна
устни мокри
плахи пръсти
призрачни сенки...
светъл рай....
край...

четвъртък, 24 юли 2008 г.

Тик так

Тик - так...
дочуваш ли?
с търлъчките
на мъничко дете
по шарената и
безкрайна черга
на живота
секундите отлитат...
а ние някак си смирено
в мълчание
сред тишината
очите си затулваме,
ушите си запушваме
за времето отлитащо...

неделя, 20 юли 2008 г.

Заслепен

Тя казала ти е, че те обича,
но казала ли ти е, колко дълго още?
Докато думичките кротко срича
за друг планувала е свойте нощи,

а ти със радост на дете си вярвал
и с трепет чакал си да се завърне в мрака...
Тя дар ти е донесла – изневяра,
но ти все още с порив чист я чакаш...

четвъртък, 17 юли 2008 г.

Признание

Какви сме непораснали момчета
и как по детски силно вярваме...
как още плачем, щом на хиляди парчета
мечтите си сами разрязваме....

Как с вятърните мелници се борим,
размахвайки хартиените мечове
и с колко жар и хъс все още спорим
за детските си тайни неизречени!

Как страстно се притискаме в любимите
и с блесналите си очи ги пием,
и как по детски и неустоимо
във техните души, сълзите крием...

И как във скута им понякога се сгушваме -
разкаяни, признали греховете си,
а те с усмивка майчинска ни слушат,
притиснали ръцете ни в ръцете си...

вторник, 15 юли 2008 г.

Ласка

Около мен във синьо всичко е обагрено
и меките вълни на прилив неусетен
със нежни трели мамят ме коварно
навътре към застинало безветрие...

Обсипаната в перли звездна мантия
полека черните си краища отвива
и грабвайки ме жадно в ласка необятна,
изгаряща от жарка страст със мен се слива...

неделя, 13 юли 2008 г.

Жените

Жените, в чиито легла се търкалях
дори и не помня -
след бели чаршафи съвсем се окалях
и своята хищна и мъжка природа
със ярост преследвах...
превръщах я в кълн на любов, във зародиш...

Отдавах се чисто, докрай и без сметка,
а удари чувствах -
от всяка прекрасна и нежна кокетка,
след жестове мили и нежни стенания
в сърцето усещах
на присмеха тътена, а сетне – страдания...

Жените, в чиито сърца се поспирах
сега са край мене -
чрез тях се възраждах, повторно умирах;
чрез своята вълча и мъжка природа
обичах ги диво...
обичах ги повече, даже от бога...

събота, 12 юли 2008 г.

Среднощно видение

Виж, колко кърваво-зловеща е Луната
и острите й ръбове, подобно на кинжали
престранни йероглифи дълбаят ми в душата,
подреждайки невиждани и тайнствени скрижали...

До мене си застанала и гониш тишината...
Ръцете ти божествени, като крилата бели
на лебед грациозен ми галят сетивата
и ласкаво подреждат мечтите оцелели...

петък, 11 юли 2008 г.

Отдаване

По тялото ти
сякаш фин прашец
от лилиум проблясва...
размива светлината
в златно и в синусите
го усещам нежно да ме
гъделичка...

хилядоцветни
малки капчици
от бисерна вода
по кожата ти
тайнствено проблясват
и лекичко езика ми
пробождат...

карминеночервена
нежна нощна роза
листата си отваря
под устните ми трепетни
и сладкият й сок
крещящите ми сетива
опива...

четвъртък, 10 юли 2008 г.

Недей

Аз мъж съм, извинявай...
Недей да ме кориш...
агресията мъжка
във свеж букет превръщам
и нежно го полагам
пред твоите нозе...

Недей ме укорява...
Това е мойта същност -
безспир да покорявам
а после, като куче
в краката ти да легна
за ласката една....

Изглеждам смел до лудост
но колчем във очите ти
аз взора си отправям,
като човека снежен
под знойно юлско слънце
разтапям се, умирам...

Аз мъж съм, извинявай...
Недей да ме отблъскваш...
агресията мъжка
е само щит привиден,
измислена преграда
пред моето сърце...

сряда, 9 юли 2008 г.

В дъжда

Започна да вали..
и капките студени
размазват твоя грим,
подобно на разплакан клоун
с дълбоки и безизразни очи
и пак вали, вали, вали...

не спира да вали...
ти зъзнеш изтерзана
сред улицата пуста
като поникнало в асфалта цвете
притиснато от хорско безразличие
и пак вали, вали, вали...

в душата ми вали...
не мога да се скрия
защото твойта стряха
във този час от други е заета
и други огънят на твоята камина грее
ах, как боли, боли, боли...

Неочаквано

Аз сигурно ума съм си изгубил...
и питам се, дали е туй възможно
след чувствата и вярата погубени.
За тебе мисля толкова безбожно....

Сам чудя се, дали пък не сънувам?
И някак си тежи ми тишината...
Улавям се, че малко те ревнувам,
макар да си за мене непозната...

Признавам ти – за пръв път се страхувам
да си призная, а наум изричам
най-нежни думи и не се преструвам,
но странно е, че пак ще заобичам...

вторник, 8 юли 2008 г.

Простичко

Умирах... триста пъти се завръщах
и все не правех крачката фатална
и всеки път живота в смях прегръщах,
отсрочвайки минутата финална.

И тъй – умирах и се раждах в пъти,
надявайки се себе си да срещна,
прескачайки преплетените пръти
в оградата пред зейналата бездна,

а там, като в светлик сред мрака нощен,
като в мелодия от бог донесена
пред теб на колене заставах немощен,
събирах късчета любов изпросена...

Изгубени

В чаршафите ти от сатен
примрял от щастие си мъркам.
Недей да търсиш в други мен
и с други няма да те бъркам....

Тъй кротко си лежиш до мен
и мислите ти мене галят.
Дали е нощ, или е ден
огньовете ти в мен се палят

и сред чаршафи от сатен,
докато двамата се любим
завижда ни озадачен
светът, когато се загубим...

понеделник, 7 юли 2008 г.

Позволи ми

Позволи ми да та погледам...
Още съвсем мъничко...
Толкова,
колкото трябва
на сълзата от щастие
да се търкулне
на окото в крайчеца

Позволи ми да те запомня..
Просто сега и завинаги...
Толкова,
колкото трябва
на усмивката весела
да засияе
по твоите устни

Позволи ми да те обичам...
Тихо и скрито във себе си...
Толкова,
колкото трябва
на душата щастлива
да запее
и да заплаче от радост...

неделя, 6 юли 2008 г.

Спомен

В душата ми нещо замръзна
и нито завивката топла,
канадката моя омръзнала,
на бурята жалните вопли
дерящи земята премръзнала
не сгряват студените пепели..

В душата ми нещо се скъса,
та сякаш пружина натегната
свистящо плътта ми разкъса,
додето омразата – черната
зърната за гибел разпръсна
и злъчно затри ми Вселената...

събота, 5 юли 2008 г.

Завръщане

Еба ли му майката...
много е шантаво...
прескачам си спирките
изхвърлям пианото
изгарям си дрехите
и твоите също
разхвърлям усмивките
към нощи намръщени
коктейли забърквам
от ласки немислени
а думите бъркам
със мисли неписани
по тялото твое
с езика си пиша
ах! как на алое
дъхът ти мирише
в очите ти – бездна
отново се гмурвам
зовеш ме – сирена
във тебе се втурвам
разпалено късам
оковите плътски
и нежно поръсвам
с божествени пръски
огъня твой...

Еба ли му майката...
много е хубаво
седи на скамейката
утрото влюбено
и бавно загръща се
в шала прокъсан...
при мене завръща се
макар да е късно...

Спокойно ми е

Спокойно ми е
толкова ми е спокойно,
та чак съм нервен
от очакване,
дали отнякъде случайно
окъпана в червено
ме причакваш
да ме целунеш ненадейно...

аз да те открадна,
а после в теменужената нощ
дъхът със дъх да слеем.
Вечерница коварна
пробожда с лъч, като със нож
щурче, докато пее..
звезда до мене падна
и вятърът покри ни с плащ....

На сутринта

Изтегната в леглото ми Писана
със буйна, рошава, разплетена опашка,
в просъница с усмивка обиграна
и снежнобяла, тънка и ненужна прашка...

Там

Гробището е место за среща
на свършени мечи и настояще,
където бъдещето се пресреща
със нищото висшестоящо....