*****

Защо не й разкажеш ти приятелко?
Навярно най-добре ще да го сториш,
че много време изхаби, мечтателко
сърцето ми към тебе да отвориш...

Нали ще й разкажеш, колко вечери
до теб заспивайки, за нея страдах
и как преглъщах залъците спечени,
на обичта, погубена и млада...

Вземи й разкажи за мойте сълзи,
които ти избърсваше, когато плачех
и моля те, приятелко, побързай,
разкрий й колко тя за мене значи...

Беседката

Беседката,
в която с теб се любихме
прегърна розовият храст
разбиращо-гальовно...
Сама е тя,
подобно изоставен кораб
във бала бурен на нощта.
И търси пристан,
тъй както тебе търся
в калейдоскопа пъстър
на спомените си...
Тя плаче
със сълзици от смола
по бузите от абанос
потекли плахо...
И в края на нощта,
сред мирис на жасмин
и раждащи се слънчеви лъчи
ни чака
влюбено притихнала,
беседката....
в която с теб се любихме
последно....

Кажи ми

Кажи ми, моля те, че ме обичаш.
А, ако трябва и за миг ме излъжи...
Не знаеш, как болезнено ми липсваш
и нищо не е вече, както бе преди...

Душата ми – прекъсната молитва,
към тебе с ненаситна жадност се стреми
и спира се при всеки странник да попита
къде си, изплаквайки, за теб, че я боли...


Кажи ми, моля те, че ме обичаш.
дори да не е вярно, моля те, кажи!
И излъжи ме, че във мен се вричаш,
макар да е лъжа, по-малко ще боли...

Пълнолуние

Сред ясната нощ луната е бременна,
налята с очакване - дошло й е времето,
Макар да е бременна често и временно,
набързо по пътя изхвърля си бремето...

Защо ли се крие сред тази загадъчност
и кой заплоди я в безсрамие нощно?
Нали се кълнеше да бъде порядъчна,
а гледа ме днес прекалено порочно....

Сега ще роди, а после засрамено
снагата си кръгла на сърп ще превърне.
За седмица - две ще се скрие безпаметна
и пак наедряла при мен ще се върне.....

Когато те сънувам

Не искам да заспивам, защото все се връщаш
и знаеш ли, ужасно е, когато те сънувам....
И не за друго. Просто нещата са си същите -
говорим и прегръщам те, а после те целувам...

Не искам да заспивам, защото щом се съмне
разбирам, че те няма и много ми е тежко...
В гърдите имам камък, сърцето ще се пръсне...
Измъчвам се и страдам, боли ме нечовешки....

Но ето, пак заспивам. Зефирът ли повява?.
Изгрява в миг луната, започвам да бленувам...
А мъката изчезва и болка не остава
и знаеш ли, прекрасно е, когато те сънувам....

Ангел

Не бях аз добър за другите,
но казваше ти, че съм ангел.
При все, че безкрай ме хулиха,
със радост превърнах се в паднал

и долу, в калта под нозете ти
очаквах поне да ме видиш....
Не би! Ти потъпка крилете ми
и каза ми, че ще си идеш....

Днес

Днес ми е ден за почивка
за размисъл и нищоправство.
Аз имам тази привичка
със себе си да самоуправствам...

Днес ми е ден за пресяване
на чуждото безразличие,
или пък ден за посяване
на съвсем ново различие...

Днес, във деня на немарата
старите корени късам...
Плахо възвръщам си вярата
и после бързо възкръсвам!

На празника

С латексови сърца и много захар лепнеща,
със плюшени играчки и страшен кич в червено,
опитваме да скрием любовта си липсваща,
отпиваме шампанското и смееме се нервно...

***

Не ме заменяй с някого любима.
Излишно със съдбата ти хитруваш,
че време за замяна все ще има,
докато себе си от мен ревнуваш...

Ще мине

Недей се впряга... стана ми обидно
и малко мъчно, но ще се оправя...
И друг път беше тъй, ала премина.
Какво ли друго мога да направя...

Да, от лъжата заболя ме доста...
Повярвах ти съвсем по детски явно.
Била е истината твърде проста,
ала прободе като с нож, коварно...

Недей се впряга.. утре ще ми мине,
а болката ще бъде моя само...
И щом денят горчив във нощ премине
отново ще заспиш на мойто рамо...

Срамно

Срамно било
обичан да бъда от теб,
а още по-срамно –
някой да знае...
за нас...
много срамно...
било...
А аз те обичам...
безсрамно
безкористно
истински
страстно
и нежно,
но теб те е
срам...
от кого ли.....

Нашата приказка

Сгуши се в мен да ти разкажа приказката стара
и после кротичко, в тих унес очи да си притвориш...
На рамото ми ти глава отпускай във отмала,,
докато чудиш се, какво със обичта да сториш...

Без тебе в моя мъжки свят ще е безкрайно пусто
и няма и за миг дори усмивката ми да възкръсне...
Ще бъде приказка за лед и тежко болни чувства,
докато в някой сетен миг сърцето ми се пръсне....

Лицето си към мен вдигни и нежно целуни ме....
Не мога вече да разказвам, че дъх не ми остана...
Ти в моя празен мъжки свят със обич посрещни ме
и нека да се слеем с теб във нашата Нирвана....

Проклятие

Луната спи притулена във наметало снежно,
а старите дървета пак сенките си дирят..
Погалени от вятъра тук-там отронват нежно
сълзица-две капчуците и серенади свирят...

Ръцете ми премръзнали към тебе се протягат
и тъкмо да те хвана, неземна ти изчезваш...
Но не излизат воплите, гърдите ми се стягат
и името ми във нощта със устни ти извезваш....

Дар

Ела със мене волно да летиш въз Бога!
Най-ярките звезди в нозете ти положил бих!
И други дар освен сърцето си не мога
да ти даря... сърцето си и този кратък стих...

Само за теб

Объркано се лутам в лабиринт от мисли недовършени...
бълнувам ли, или те виждам тук до мене в мрака...
измамно е – прегръщам бляновете си прекършени..
човешка суета! Там някой друг сега те чака,
а ти до мен лежиш в прегръдките ми смръщени,
макар да чуваш с ужас див часовникът да трака...

Търпиш онази пустота във гърлото заседнала...
единствено надеждата за малко щастие
Болезнено и страстно вярата пристегнала
успява съзаклятно, тихо, в съучастие
безумната ти мъка кротко в мене легнала
единствена сега за мен да е причастие...

Да избереш обич

Ела за час поне... Леглото ми те чака,
тъй както аз те чаках цели четири дни...
За нас гори все още камината във мрака
и има пухкав сняг във твоите коси...

За час поне ела. На тялото ти жадно
с целувки и със страст да се отдам докрай...
Да слеем две снаги и да се любим гладно,
додето се заситим и тъй да е безкрай...

Дори за час да дойдеш, за мене ще е вечност...
Когато после тръгнеш, задълго ще заспя,
докато пак се върнеш... и тъй до безконечност...
живота ще редувам с прегръдки на смъртта...

Мигът преди...

От устните ти сочни кървавочервени,
преди със дъх да ги опаря като с пламък,
ще отпия. И сякаш извор леденостуден
охлажда душата ми – горещ пустинен камък,
отколе зажъднял за вятър бял и леден...
За теб....

До следващия влак

Къде си? В очакването тръпнещо се вглеждах
и вслушвах се с тревога в гласа си вътрешен,
дали не те пропуснах... И сто пъти оглеждах
перона празен. И само вестник сутрешен

и неизчетен се носеше от вятъра. Уви!
Днес тук те няма и с него някъде си пак,
макар и мен в душата си да носиш.. Не би...
И утре пак съм тук да чакам следващ влак...

В очакване на целувка

Събуди ли се? Аз ли те целунах?
О мила, не! За миг така ти се е сторило....
До тебе бях и просто побленувах,
преди очите си със смях да се отворила...

Не си ли спомняш снощи как попадна тук?
Шампанското се лееше май твърде щедро...
Е да, на партито дойде със някой друг,
а после тръгна с мен, усмихвайки се ведро...

Въобще не бързам... Просто тука остани...
Леглото ми за тебе правено е сякаш...
До теб ще се събуждам още много дни,
насън, докато моята целувка чакаш!